Изборите в Обединеното кралство прикриват мълчание върху горчивите икономически истини
Нещата не би трябвало да не престават както до момента. Тестът за демокрацията на Обединеното кралство е дали тази действителност се признава и дали се разискват опциите за усъвършенстване. Човек може да си намерения, че за това са общите избори. Но политическите коментатори наподобява са съгласни, че това е безнадеждно наивно: електоратът не желае да му се споделя истината и не би могъл да я разбере, в случай че беше по този начин. Те би трябвало да се държат на мрачно и да се хранят с оборски тор, както са гъбите. Това поучават изтънчените политически гурута. Какъв е резултатът? Разочарование. Всяка политическа система, изключително демокрацията, би трябвало да дава резултати.
Правила ли е? Ето един елементарен отговор: съгласно МВФ действителният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Обединеното кралство е понижен с 0,2 % сред 2019 и 2023 година От значимите стопански системи единствено Германия (спад от 1 процент) и Канада (една от 1,4 % ) се оправи по-зле. В по-дългосрочен проект страната страда от пагубна композиция от релативно високо неравноправие със относително слаб стопански напредък, както сподели отчетът Ending Stagnation на Resolution Foundation, оповестен предходната година.
Може да е наивно да се чака, че държавното управление да признае какъв брой сложни са били нещата или опозицията да признае какъв брой сложен ще бъде пътят напред. Но това, което се случва вместо това, е това, което Институтът за фискални проучвания назовава „ интрига на мълчанието “. И двете съществени страни се ангажират с едни и същи фискални правила. Целта за понижаване на чистия държавен дълг (с изключение на Bank of England) през петата и последна година от прогнозата, споделена от двете съществени страни, евентуално ще бъде изпълнена единствено с нечовечен напън върху обществените разноски или увеличение на налозите. Всъщност последните към този момент са включени в проектите на държавното управление, поради решението му да не покачва праговете за инфлация. Риши Сунак прави огромна част от бъдещите нараствания на налога върху труда. Но неговото държавно управление единствено по себе си се е заело с форма на прикрито данъчно облагане.
Един почтен политически развой ще стартира с признаването, че ще би трябвало да има нараствания на налозите, в случай че страната желае да даде публичните услуги, които е дала обещание. Всъщност има елементарен избор: повишение на налозите или понижаване на разноските. Трябва най-малко да има открита полемика какви разноски могат да бъдат понижени и какви налози могат да бъдат увеличени. Също по този начин е от значително значение да се разиска ясно до каква степен промените могат да смекчат суровостта на избора, като покачат качеството на услугите или размера на нужните доходи. Подобна полемика би трябвало също по този начин да обгръща съществени детайли в тактиката за напредък.
Този спор няма да се организира в този момент. Но въпреки всичко може да се появят няколко положителни хрумвания, въпреки и единствено след акцията, на правилото pas devant les enfants. Ето три, които биха имали смисъл. Има още, в това число приближаване до Европейски Съюз.
Първо, либерализиране на рестриктивните мерки за обмисляне. Да, това ще сътвори противоположна реакция. Но неспособността на страната да построи нещо е не просто разстройване, а срам. Изграждането на инфраструктура е доста по-скъпо, като време и пари, в сравнение с в сравними страни.
Второ, реформирайте данъчното облагане на парцелите и рестриктивните мерки за обмисляне дружно. Да предположим, че локалните управляващи са били насърчени да дефинират земя за застрояване и им е било разрешено да таксуват парцелите с налози въз основа на получените доста по-високи стойности на обекта. Това би стимулирало бързото развиване. Получените нараствания на приходите могат да се употребяват или за финансиране на нова локална инфраструктура, или за понижаване на локалното данъчно облагане. Данъчното облагане на цената на обекта може също да размени общинския налог, който освен е мощно ретрограден, както е структуриран сега, само че се основава на оценки, които са отпреди повече от три десетилетия.
Трето, насърчете доста нарастване на пенсионните спестявания, което сега са прекомерно ниски. Това важи изключително за независимо заетите лица. Но даже чиновниците в днешните пенсионни схеми с дефинирани вноски икономисват прекомерно малко. По този метод има най-малък наложителен размер на вноските от 8 %, от които най-малко 3 % би трябвало да идват от работодателя. Това е прекомерно малко за обезпечаване на почтена пенсия. В страна с доста невисок народен % на спестявания причините за повишение на наложителното равнище са още по-сериозни. Това може да бъде приложено с автоматизирани годишни покачвания от, да речем, процентен пункт за интервал от години.
Моето съмнение е, че би било по-лесно да се ползват радикални хрумвания, в случай че бяха в манифест. Скоро ще забележим дали има апетити за това. Но приемете, че както сочат социологическите изследвания, лейбъристите реализират голямо болшинство. Да предположим също, че консерваторите ще бъдат неотложно погълнати от борба за това какъв брой реакционни да станат. Това може да съставлява забележителна, евентуално даже неповторима опция за промяна.
Изборната акция може да си остане потискащото събитие, каквото е. Но страната не може да си разреши също толкоз депресиращо държавно управление по-късно.
Следвайте Мартин Улф с и нататък
